Компресиране на PDF с подписи и формуляри: какво може да се променя?

Подпис като изображение или цифров подпис?

Зад думата „подпис“ в PDF могат да стоят три различни неща. Нарисуваният, въведеният с клавиатура, сканираният или вмъкнатият като изображение подпис е преди всичко видим знак. Според програмата, с която е създаден, той се съхранява като текст, графика, изображение или анотация. Обикновено не можеш да разбереш това само по външния му вид. То не е и решаващо за въпроса дали има цифров подпис, защото самият знак не е подпис, основан на сертификат, който твоята PDF програма може да провери. Много инструменти за подписване създават такива знаци, например функцията за попълване и подписване, описана от Adobe (Adobe: Попълване и подписване на документи).

Цифровият подпис, от друга страна, се създава с цифров идентификатор: частен ключ за подписване и сертификат, с който други могат да проверят подписа. Той е функция на файла, а не на изображението на страницата. Adobe разграничава подписи за одобрение от сертифициране, което определя какви последващи промени са разрешени. Сертифицирането може да е видимо или напълно невидимо (Adobe: Общ преглед на цифровите подписи).

Третото състояние е празно поле за подпис. Това е поле във формуляр, предназначено за бъдещ цифров подпис, което все още не съдържа такъв. Докато никой не е подписал в него, в това поле няма нищо, което може да бъде валидно или невалидно. Това обаче се отнася само за самото поле: ако файлът съдържа положен подпис на друго място или невидимо сертифициране, той все пак е подписан и нашите инструменти го отхвърлят.

Следователно външният вид сам по себе си не доказва нищо. Изображение на подпис може да изглежда почти неразличимо от видим цифров подпис, а сертифицирането може да присъства във файла без никакъв видим знак. Твоята PDF програма показва дали има цифров подпис и дали той е валиден: отвори списъка с подписи и прочети статуса на валидиране, свойствата на сертификата и времевия печат, ако има такъв (Adobe: Проверка на цифрови подписи).

Следователно сканираният подпис не е цифров подпис, дори да е на правилното място под документа. Той показва как изглежда положеният подпис, но не доказва нито самоличността на лицето, нито че съдържанието е останало непроменено оттогава.

Защо нашият инструмент отхвърля подписани файлове

Цифровият подпис се отнася до точно определени диапазони от байтове във файла. При компресиране обектите и потоците от данни се подреждат и записват наново. Затова този процес не може да гарантира, че след това подписът ще продължи да съответства на байтовете, които първоначално са били подписани. Вместо все пак да презаписва подписан PDF, компресорът проверява структурата на файла преди обработката и го отхвърля, щом открие признаци за подпис.

Ще остане ли тогава твоят цифров подпис валиден след компресирането? Тук няма такава гаранция и точно затова подписаният файл изобщо не се компресира. Някои програми позволяват определени промени след подписването, например когато сертифицирането изрично ги разрешава. Пълното записване на файла наново, каквото се извършва при компресиране, не е сред действията, чиято безопасност за подписа този процес може да гарантира.

Какво води до отхвърляне

• положен подпис в поле за подпис, включително когато полето наследява своя тип от родителско поле
• обекти за подписи и подписани диапазони от байтове, дори когато във файла липсват незадължителни обозначения
• сертифициране и подписи за разширени права за използване, които уреждат последващите промени
• шифровани или защитени с парола PDF файлове
• файлове, чиято структура предизвиква предупреждения още при прочитането

Отхвърлянето не показва дали твоят подпис е валиден, надежден или достатъчен от правна гледна точка. Инструментът не проверява нито сертификатите, нито дали са оттеглени; той само разпознава, че файлът съдържа признаци за подпис. При това избраният от теб файл не се променя и не се презаписва, а възможност за заобикаляне на проверката умишлено не е предвидена. Какви други ограничения важат и как инструментите работят с твоите файлове, ще намериш в Проверка на ограниченията за документите преди обработка.

Кратка проверка, преди да опиташ отново

• Отвори оригиналния файл в своята PDF програма и провери в списъка с подписи дали има запис за подпис или сертифициране.
• Ако има подпис, отхвърлянето е очаквано. Продължи с неподписана версия, както е описано в последния раздел.
• Ако файлът е шифрован, ти е нужна незащитена версия от лицето или организацията, които са го създали. Инструментът не отключва файлове.
• Ако знаеш, че документът е подписан, а инструментът въпреки това не го отхвърля, не го обработвай. XML подписите в XFA формуляри не са изрично включени сред проверяваните характеристики.

Формуляри: компресорът и инструментите за страници имат различни ограничения

Формулярът с полета за попълване съдържа повече от това, което виждаш на страницата. Зад всяко поле стоят съхранени данни като име, стойност и визуално представяне, а често и правила за форматиране, изчисления или скриптове. Класическите PDF формуляри се наричат AcroForm. XFA е друг формат за формуляри, основан на XML.

Компресорът оптимизира обектите и потоците от данни, като оставя страниците и полетата в документа. Така могат да се запазят обикновените полета във формуляри, връзките и таговете. Намалена версия може да бъде предложена само ако премине автоматична проверка на структурата и има същия брой страници, полета във формуляри и връзки като оригинала. Освен това структура от тагове трябва да присъства точно когато оригиналът има такава.

Инструментите за страници работят по различен начин. Обединяването, разделянето, изтриването на страници и завъртането прехвърлят страници в нов PDF файл. Експортирането като JPG или PNG, от друга страна, създава изображения от страниците; те съдържат само пиксели, без редактируеми полета или други функции на документа. Полетата във формуляри обаче принадлежат на целия документ, а не само на отделна страница. Затова като предпазна мярка всички тези инструменти отхвърлят всеки PDF с интерактивни полета във формуляри или XFA, дори когато единственото поле е празно поле за подпис.

Затова един и същ формуляр може да бъде приет от компресора и отхвърлен при разделяне. Инструментите изпълняват различни задачи и съответно имат различни правила. Същото важи за PDF с празно поле за подпис: той може да е подходящ за намаляване на размера, ако няма друга пречка, но не и за операции със страници като разделяне или обединяване.

Автоматичното сравнение в компресора преброява полетата и връзките, но не ги изпълнява. Еднаквият брой не означава, че изчисленията, правилата за форматиране, действията на полетата, скриптовете или целите на връзките продължават да работят без промяна. За XFA формуляри и скриптове няма отделна функционална проверка. Какво да провериш самостоятелно след запазване, е описано в следващия раздел.

Между другото, визуализацията може да покаже твоя файл още преди инструментът да го отхвърли. Следователно успешната визуализация не означава, че избраната операция приема файла.

Превръщането в статично съдържание не запазва функциите непроменени

При превръщането в статично съдържание, често наричано и сплескване или Flatten, видимият облик на полетата и анотациите се включва в съдържанието на страницата (Документация на QPDF). След това полетата вече не могат да се редактират: страница, която само изглежда попълнена, вече не е интерактивен формуляр. Дали след това ще изглежда точно както преди, зависи от програмата, нейните настройки и формуляра, затова провери това в запазения файл. Нашите инструменти не превръщат автоматично полетата в статично съдържание. Някои процеси съчетават тази операция с компресирането. Тогава тя е допълнително преобразуване, което съзнателно променя функциите на файла, а не незабележим страничен ефект от намаляването на размера.

Външният вид не е достатъчен за функционална проверка

Визуализацията на страница показва как изглежда тя. Не показва дали полетата все още изчисляват, дали връзката сочи към своята цел, дали редът за четене от екранни четци е правилен или дали подписът е валиден. Автоматичната проверка на структурата също има ограничения: тя изследва синтаксиса и устройството на файла, но според документацията ѝ не гарантира, че цялото съдържание отговаря напълно на PDF спецификацията (Документация на QPDF). Освен това наличието на тагове все още не доказва смислен ред за четене.

Доказва ли тогава визуализацията съответствие с PDF/A или PDF/UA? Не. Нито визуализацията, нито автоматичното сравнение потвърждават, че файлът отговаря на стандарт за архивиране или достъпност. Ако се изисква съответствие, провери запазения файл със специално предназначен за това валидатор.

Как да провериш запазеното копие

1. Запази резултата като нов файл и запази оригинала.
2. Отвори запазения файл в програмата, с която ти или получателят ще го използвате по-нататък, а не само във визуализацията на този уебсайт.
3. Прелисти всички страници, които са ти нужни, и сравни важните места с оригинала.
4. Ако оригиналът е съдържал текст с възможност за търсене, потърси в копието дума, която със сигурност присъства в него, и копирай кратък откъс. При сканиране, съдържащо само изображение, намаляването на размера не добавя текст с възможност за търсене.
5. При формуляри промени пробно поле, запази отделно копие, отвори го отново и задействай важните за теб изчисления или действия.
6. Отвори важните връзки и провери дали водят към правилната цел.
7. Ако се изисква PDF/A или PDF/UA, провери файла с подходящ валидатор.

Как систематично да сравниш качеството на изображенията и функциите на документа след намаляване на размера, е показано в ръководството Сравняване на визуалното представяне и функциите.

Използвай подходящо оригинално копие и разрешен процес

Типична ситуация: портал приема файлове само до определен размер, но твоят PDF вече е цифрово подписан. Отпечатването като PDF, създаването на екранни снимки или преобразуването на страниците в изображения тогава изглеждат като изход. Те обаче създават нов файл, в който подписът се вижда най-много като изображение. Цифровият подпис на оригинала не е част от този нов файл, дори мастилото все още да се вижда.

За необходимите промени Adobe насочва към неподписана оригинална версия или изходния файл от лицето или организацията, създали документа, и препоръчва преди подписване да се запази неподписано резервно копие (Adobe: Ограничения на подписаните PDF файлове). Оттук следва разумна последователност: първо подготви файла с нужния размер, после подпиши.

1. Запази подписания файл непроменен. Той остава доказателството за това, което е било подписано.
2. Поискай неподписана версия или изходния файл от лицето или организацията, които са създали или подписали документа.
3. Намали размера на тази версия и провери запазеното копие, както е описано по-горе. Можеш да направиш това директно в браузъра тук: Компресирай поддържан неподписан PDF.
4. Запази намалената, все още неподписана версия като резервно копие.
5. Нека намалената версия бъде подписана по предвидения процес за подписване и след това провери статуса на валидиране в списъка с подписи.

Тази последователност е практичен подход, а не правен съвет или гаранция за валидност. Дали новоподписаният файл отговаря на изискванията на твоя получател, се определя от процеса за подписване и от получателя.

Ако няма неподписана версия, попитай получателя за друг начин на изпращане. Дали твоите файлове действително надвишават посочените ограничения, можеш предварително да изчислиш с Проверка на ограниченията за качване. Дали в имейл е подходяща връзка вместо прикачен файл, е обяснено в ръководството Намаляване на PDF за имейл.