Постигнато намаление или необходимо намаляване на размера?
Зад понятието степен на компресия обикновено стоят два различни въпроса. Може вече да имаш намален файл и да искаш да разбереш колко място действително е спестено. А може да знаеш само оригиналния размер и даден лимит, например от формуляр за качване, и да искаш да разбереш с колко трябва да се намали файлът. Калкулаторът има отделен режим за всеки от двата случая.
- Постигнато намаление: Въвеждаш оригиналния размер и измерения размер на резултата. Получаваш спестените байтове, намалението в проценти, остатъчния размер в проценти и съотношението между оригинала и резултата. В този режим целевата стойност е незадължителна.
- Необходимо намаляване на размера: Въвеждаш само оригиналния размер и лимита. Полетата за резултат са скрити, защото за това не ти е необходим компресиран файл. Получаваш необходимото намаляване на размера в проценти и броя байтове, които трябва да отпаднат. Тук целевата стойност е задължителна.
Правилно въвеждане на мерни единици и числа
Всяко поле има собствен избор на мерна единица. Така можеш да въведеш стойностите във вида, в който ги имаш, например оригинала в MB, а резултата в MiB. Преди сравнението калкулаторът преобразува и двете стойности в байтове. Това е важно, защото 1 MB е 1 000 000 байта, а 1 MiB е 1 048 576 байта. Ако просто разделиш числата, без да вземеш предвид мерните единици, ще получиш грешен резултат. При 10 MB спрямо 4 MiB намалението не е 60 %, а около 58,06 %, а съотношението е приблизително 2,38:1. Причината е, че 4 MiB са 4 194 304 байта. Калкулаторът за сравняване на мерните единици за размер на файлове показва как са свързани тези единици.
Всички размери, включително първоначалният и крайният, трябва да са положителни и след преобразуване да представляват цяло число байтове. Калкулаторът не приема краен размер, равен на нула. За десетичен разделител можеш да използваш запетая или точка. Затова „1.000“ се прочита като едно, а не като хиляда. За хиляда въведи „1000“ или „1 000“. В числовите полета не добавяй мерни единици. Научен запис като 1e3 не се приема.
Разликата между намаление, остатъчен размер и съотношение
От едни и същи два размера могат да се изчислят няколко показателя. Всеки отговаря на различен въпрос. Затова е важно към какво се отнася даден процент и в каква посока се прави изчислението.
- Намаление в проценти = (Оригинал − Резултат) ÷ Оригинал × 100. То показва каква част от оригинала е отпаднала.
- Остатъчен размер в проценти = Резултат ÷ Оригинал × 100. Той показва колко от оригинала е останало. Намалението и остатъчният размер винаги дават общо 100 %.
- Съотношение = Оригинал ÷ Резултат, записано като x:1. То показва колко пъти оригиналът е по-голям от резултата.
В първия пример отпадат 6 MB, тоест 6 000 000 байта. Спрямо 10 MB на оригинала това е намаление от 60 %. Оставащите 4 MB съответстват на остатъчен размер от 40 %. Съотношението 10 ÷ 4 = 2,5 се записва като 2,5:1. Показаните стойности са закръглени, но изчисленията се правят с точния брой байтове.
Какво означава „60 процента компресия“?
Само по себе си това твърдение е двусмислено. Някои имат предвид, че размерът е намален с 60 %. Други имат предвид, че файлът е останал с 60 % от първоначалния си размер. Между 10 MB → 4 MB и 10 MB → 6 MB обаче има съществена разлика. Затова калкулаторът показва намалението и остатъчния размер поотделно. Ако някой ти посочи само степен на компресия, най-добре попитай какво има предвид или провери изчислението самостоятелно с двата размера. При съотношението има същата уловка: някои програми делят резултата на оригинала и показват 0,4 вместо 2,5. И двете числа описват един и същ случай, но от противоположни посоки.
Съотношение под 1:1 или точно 1:1
Ако резултатът е по-голям от оригинала, съотношението е под 1:1. Това не е грешка в изчислението. То означава, че размерът на файла е нараснал. При 4 MB → 5 MB съотношението е 0,8:1. Файлът е станал с 1 000 000 байта по-голям, което спрямо оригинала е увеличение от 25 %. Калкулаторът изрично обозначава такъв случай като увеличение. Не всеки файл може да бъде намален, а повторното записване може и да увеличи размера му.
Ако размерът остане същият, например при 10 MB → 10 MB, резултатът е 1:1, 0 % намаление и 100 % остатъчен размер. Това означава само, че броят байтове не се е променил. Причината не може да се установи от тези две числа.
Обратно изчисление спрямо лимит за размер
Ако формуляр или пощенска кутия задава лимит за размер, изчислението в обратна посока помага: колко трябва да отпадне, за да се вмести файлът? Необходимото намаляване на размера се изчислява така: (1 − Лимит ÷ Оригинал) × 100. Ако оригиналът вече е на лимита или под него, резултатът е 0 %, защото тогава не е нужно да отпада нищо.
80 % звучи като ясно изискване, но е чисто математическа стойност. Дали даден PDF файл действително може да се намали толкова, зависи от съдържанието му, например снимки, сканирани страници или предимно текст, както и от използвания метод. От процента не може да се определи нито подходяща резолюция, нито ниво на качество. Той показва най-вече колко амбициозна е целта.
Ако вече имаш резултат, в режима „Постигнато намаление“ можеш допълнително да въведеш и лимита. Например: оригинал от 10 MB, резултат от 4 MB и лимит от 2 MB. Тогава ще видиш постигнато намаление от 60 % наред с необходимо намаляване на размера от 80 %. От това разбираш, че файлът все още е с 2 MB над лимита.
Ако за лимита е посочено само „10 MB“, невинаги е ясно дали става дума за 10 000 000 или 10 485 760 байта. Ако не знаеш със сигурност, по-добре планирай с по-малката стойност. За да изпробваш целта върху действителния документ, можеш да намалиш PDF файл до определен лимит за размер.
Какво не оценява степента на компресия
В изчислението участват точно две числа. Затова високата степен на компресия не показва дали намаленият PDF файл все още е добре четим. Тя не показва и дали текстът продължава да може да се маркира и търси, дали полетата на формуляри и подписите са запазени или дали получателят може да отвори файла без проблеми. Също така не предвижда с колко ще се намали следващият документ. Друго съдържание или друг метод може да доведе до съвсем различен резултат.
Затова, преди да изпратиш компресиран файл, прегледай самия резултат:
- Отвори компресирания файл и провери при нормално увеличение дали текстът, числата и илюстрациите се виждат ясно.
- Провери дали можеш да маркираш и търсиш текст, ако това е важно за получателя.
- Провери дали полетата на формуляри, както и ръкописните или сканираните подписи, все още са цели и добре видими.
- Ако PDF файлът съдържа цифрови подписи, провери състоянието на валидирането им в подходяща програма за преглед на PDF. Самият факт, че подпис се вижда на страницата, не означава, че проверката му е успешна.
- Сравни действителния размер на файла с лимита на получателя.
За самото намаляване на размера можеш да използваш функцията Компресирай PDF. След това чрез Проверка на ограниченията за качване можеш да провериш дали готовият файл отговаря на изискванията на даден портал или пощенска кутия.